Çok.. söyleme.
“Omozumda başın eksik
yatağında kokun
tenimde tenin eksik
gelde bir dokun…”
Утринното слънце се прокрадва крадешком през процепа на завесите. Отварям очи… Сладостно усещане се плъзва по тялото ми. Нощта бе приятно прохладна и спах много спокойно. Дори в един миг ми се стори, че прекапа дъжд.
Предвкусвам свежестта на току-изгрелия ден и обхождам стаята с поглед. Какви топли цветове, уют! Виждам няколко свои неща на тоалетката. Усмихвам се с крайчеца на устните си, питайки се кога точно се озоваха там. Обзема ме усещане за топлота и грижа. Съвсем не съм от момичетата, които можеш да притежаваш. Твърде много пиша.
И все пак съм тук. Обръщам се с блажена усмивка да погледна на другата страна. Забелязвам, че е необичайно тихо и просторно. Въздъхвам и поглеждам към креслото до библиотеката – там трябва да съм оставила дрехите си. О! Или може би не?! С леки стъпки отивам към банята.
Когато се върна мислите ми блуждаят в плен на пъстроцветна вдъхновеност. Винаги, когато се събудя, в главата ми звучи музика. В този миг чувам женски вокал, заиграващ се с жизнена етно мелодия, устните ми тананикат също… Дръпвам завесите, за да бъда обляна от светлината на слънцето, открехвам прозореца. С притворени очи вдъхвам аромата на сутринта. Просто на сутрин.
Дрехите ми висят на закачалка на гардероба. Подсмихвам се. Виждам, че твоите дрехи са добре подредени в другия край и някак си се сбират в малко повече от половината пространство. Няколко празни закачалки и рафтчета. Странно…
Посягам към тоалетката, където съм оставила бижутата си. До тях лежи едно цвете, съвсем фино, съвсем изящно. Като нежна дума.
Зная си, че си излязъл съвсем тихо, за да не ме събудиш. Обичаш да лежиш до мен, когато отварям очите си и се усмихвам още унесена. Ако би ме събудил, то би било с една нежна целувка. Помислям си, че си запазваш това удоволствие и днес.
Харесва ми да разглеждам дома ти. Има толкова много книги и най-различни мънички шаренички нещица с дълга история и носещи спомени. Когато ги докосна сякаш мога да усетя жеста, който носят, или чувството, което са породили у някого. Прелестно. И кухнята. Все обичам да стоя там. Носи някакъв топъл уют, нещо меко и празнично. Като топлината от камината.
Ще изляза на терасата да погледам навън. Красиво е. Чувствам спокойствие и сякаш съм отдалечена от лудостта и бързината на света. Времето е мое, утрините са така приятни с чаша чай и една от хубавите книги по лавиците на библиотечката… И следобедите са така тихи и уютни, сякаш съм отново в къщата, в която живеех като дете.
