миг.
ноември 20, 2011
сладостна разсеяност в късно-есенна вечер
звезди като късчета от твойта усмивка
дъх на притъмняващо небе и безсъници, облъхвани с нежности както нашите длани;
моята вечно студена в твойта гори
…и поглед зареяла в прииждащото слънце на хоризонта, нашепвам ти нещо
Ореолът на изгрева посребрява покривите на къщите. Любим вкус по устните;
твоят и на зараждащото се утро в прегръдките ти
…
No comments yet
