خريفنا

Сякаш съм мелодия, а ти се сливаш с нотите ми.

В едни моменти притихвам, зареяла поглед някъде в себе си, където светът се оглежда в цялата своя колоритност. Запалва се спонтанен пламък в очите ми, когато срещнат следа от безмълвен миг на взаимност. Аз кой край на нишката съм?

Докосването до отвъд-ното ме обзема като внезапен импулс. Просто застивам в нетленност и напускам тук.

Една луна, един ритъм на сърцата, аромат на тишина и светеща мелодия. Докосване на нещо толкова слабо материално и толкова всеобхватно, че дори се разтваря в небитието. Погледът ти отдавна вече не е просто очи с цвят. Аз се слях с него.

И те поведох с мен.

 

 

Устни маково алени
леко прехапвани сутрин

Шал, докосващ страните,
обвил раменете
с аромат на вятър и кестени

и дълги кичури, водопад
разлистващ се с всяко движение;

Самотна героиня на вечното
носеща плам на искри

По тихото бяло лице
разливат блясък очите

Тя не пее, не шепне
- мълчи…
Нейно е утрото, нейно е утре
нейни са нежните струи лъчи.

Отронени есенни листовe
и песен на уд в тишината на залеза;

усмивката в нея е искрена.