…in der Liebe

- Дръж се.

- Но не ме е страх!

- Остани там, където вълните целуват скалистия бряг, където вятърът танцува с аромат на безбрежност!…
Пази шала си, скрий рамене от хладината и хвани с ръка моята ръка. Щом те погледна в очите, аз виждам топящи се вселени от звезди и тъмен тюркоаз.
Уханието на есен ще улови пламъка на нашите мисли, когато пръстите ми се преплитат в косите ти, а твоите устни потрепват в екстаз.

- Ще полетя…

- Ти, любима, дори не помилваш земята. Душата ти е по-чиста от пеперуда. Ако докосна крилата й, ще вкуси ли някога отново волността си? Боя се да не те приласкае лунна хладина.

- Ако забравя да летя, ще ме отведеш ли?

- Ще те скрия в дланите си, дори от дъха на есента.

- Но тя е наша! И прелестна…

- Нежността на лицето ти не искам да попарва дори утринен вятър. Ще бъда морска вълна за твоята перла.

- О, аз ще летя!

- Нима ще отпуснеш ръката си леко и мойта ръка ще оставиш тъй хладна?…
Но не скривай от мен звука на сърцето си, за него до огън съм жаден.