Dharma

„О, ангел, накъде ме водиш?…“

     Абсолютизираното знание измества връзката между човешкия ум и развитието на по-висока сетивност. Впрочем, човекът е подвластен не само на своите възприятия, но и на липсата на такива. Начините да бъде белязан пътя му, моделиран и пренасочен, не се изчерпват със собствената воля или волята на другия, в която често бива припознавана случайността.

     Човешкото съзнание изхожда от едно основно положение – не различавайки връзките между действителните събития, то достига до заключението за тяхната несъстоятелност. Всъщност абсолютното знание не би имало общо с човешкостта, или качеството да бъдеш човек, а по-скоро с онова, което стои отвъд материята. Субстанция.

     Именно от нея произтичат всички импулси на човека, като не е задължително те да могат да бъдат приведени под логичната линия на разума. Понякога един избор се случва на метафизично ниво, а това го прави още по-основополагащ, защото дава насока на цялото човешко пътуване. Такъв избор не просто моделира пътя, а избира посоката му в даден свят, следователно предопределя част от уроците, с които даденото прераждане е свързано. Така насоката, идваща свише, е в основата на много земни събития. Срещите, които се реализират в рамките на човешкото съществуване например, са почти изцяло обвързани с нея.

     Понятието „насока“ в този дискурс не е натоварено дотолкова със смисъла на намеса; „друго присъствие“, а означава изключително вътрешната настроеност и търсене на душата, както и нейното знание за себе си. Затова трябва да се прави разлика между идеята за вселенско и, така да се каже, субстанци-ално. Първото присъства задължително, ала не във всеки елемент, докато последното се явява основа за развитие на първото и би трябвало да се реализира в относителна независимост.

     Осъзнатите избори, които човешкото същество прави, в крайна сметка довеждат до източника на знание. Основополагаща е идеята за свързаността между съзнателните избори на човека и натрупания опит на душата, присъща на даденото тяло в дадения живот.

     За да се говори правилно за тази свързаност обаче трябва да се борави умело с една есенциална идея, а именно идеята за нетленното, случващо се в човешката креатура. Малцина са тези, които чувстват органическата връзка между субстанцията и Всемира. Още повече -  става дума не за връзка, а за липса на граница.

     Осъзнаването на такава последователност освобождава индивида от многото ограничения на съвременното говорене.